ЦСКА е най-успешния български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.

Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“.[27] В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 г. (2:0 и 0:1), Нотингам Форест през 1981 (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново срещна европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го измества, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „Анфийлд“.

ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2 ), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.

Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към 2007 г.) е 184 мача, 76 победи, 34 равни и 74 загуби при голова разлика 282 — 259.

* 30 пъти Шампион на България (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005).
* 19 пъти носител на Националната купа (9 пъти на Купата на Съветската армия (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) и 10 пъти носител на Купата на България (1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006).
* 4 пъти носител на Купата на Съветската армия (когато вече не е Национална купа — 1985,1986,1989 и 1990)
* 2 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006).
иточник wiki

НОВИ: ЕМИЛ ГЪРГОРОВ (Страсбург, Фр), ДАНИЕЛ БЕКОНО (Берое), ИВАН КАРАДЖОВ (завръща се след преотстъпване в Рилски спортист), СИМЕОН ЗЛАТЕВ (завръщане след преотстъпване в Поморие), ЯНКО САНДАНСКИ (завръщане след преотстъпване в Берое), ИВО ДИМИТРОВ (ДЮШ), Ненад Настич (Нови Сад, Сър), Тон (Палмейрас, Бр), Муса Гай (Дуан, Сенегал), Виктор Хуго (Партизан, Сър)

НАПУСКАЩИ: КЕВИН АМУНИКЕ (Норкьопинг, Шв), Кирил Котев (чужбина), Велизар Димитров (чужбина), Валентин Илиев (чужбина), Абдер Кабус (чужбина), Георги Чиликов (Санфрече Хирошима, Далиен), ПАВЕЛ ВИДАНОВ, КРУМ ЛОВКОВ и СТАНКО ЙОВЧЕВ (и тримата преотстъпени във Вихрен), СТОЯН АБРАШЕВ (преотстъпен на Спартак Вн), ЮЛИЯН КУРТЕЛОВ (преотстъпен в Банско), Куидо Ланзаат (чужбина)

12. Ивайло Петров

22. Илко Пиргов

33. Иван Караджов
Защитници
2. Павел Виданов

3. Александър Тунчев

6. Кирил Котев

13. Никола Вуядинович

14. Валентин Илиев

15. Роберт Петров

27. Куидо Ландзаат

30. Йордан Тодоров

84. Фелипе Машадо

Халфове
5. Тодор Янчев

10. Георги Илиев

17. Жозе Руи Тавареш да Вейга (Зе Руи)

18. Флорентин Петре

20. Йордан Юруков

21. Шалозе Удоджи Чикозе

23. Абдер Кабус

28. Маркос Антонио Малачиас Жуниор – Маркиньос

Нападатели
8. Велизар Димитров

9. Хосе Луис Гарсес

11. Кевин Амунике (Онекачи Амунике)

19. Георги Чиликов

31. Станко Йовчев

99. Клаудинеи Александре Апаресидо – Неи

2кръг: ЦСКА – Беласица

3кръг: Спартак (Вн) – ЦСКА

4кръг: ЦСКА – Видима

5кръг: Пирин – ЦСКА

6кръг: ЦСКА – Локо (Сф)

7кръг: Славия – ЦСКА

8кръг: ЦСКА – Берое

9кръг: Локо (Пд) – ЦСКА

10кръг: ЦСКА – Черно море

11кръг: Марек – ЦСКА

12кръг: ЦСКА – Ботев

13кръг: Черноморец – ЦСКА

14кръг: ЛеФски – ЦСКА

15 кръг: ЦСКА – Вихрен

На 28 октомври 1923 г. клубовете — „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка. [2] През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. — Националната купа, а през 1944 г. — и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС’23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.[3]

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС’23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис ІІІ“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС’23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС’23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.[4]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година.[4] „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-о място, а през 1947-а завършва 10-и и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[4] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

1948 – 1984 г.

След отпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името — „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.

През 1950 г. името на отбора е сменено на „Народна войска“ във връзка със смяната на името на „Централния дом на войската“ с добавяне на определението „народна“. Отборът отново завършва на второ място след „Динамо“.

В следващите две години новопреименуваният на „ЦДНВ“ армейски отбор взема шампионските титли.

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.[5] ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.

През следващия сезон (1963-1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-о място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.[6][7]

ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.

През сезона 1966/67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ с по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

Следващите два сезона отново са лоши за армейците — в тях те завършват съответно на пето и второ място.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става Голмайстор на България и печели „Златна обувка“.

От 1971 до 1973 г. Армейците печелят 3 последователни титли.
Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)
Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)

В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво остраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.

Сезон 1980 — 1981 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.

През сезон 1981/82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА пада с 4:0.

В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-1984.

През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.

източник :wiki